вторник, 29 май 2007 г.

Очакваното пътуване...


До Аляска и назад
29.05. 2007 -

За Вики...



Искаше ми се да напиша нещо хубаво и интересно, но мислите в съзнанието ми и думите в сърцето ми са тъй разбъркани. Вълни от радостни и тъжни емоции се борят в мене.

Само няколко часа и самолетчето с криле на птица ще отлети на далеч с един от най- любимите ми хора. За няколко месеца нашето "едно цяло" ще бъде разделено.
"Дори и да ни разделят океани, планини, реки и морета, в сърцето си ние сме винаги с теб ."

неделя, 27 май 2007 г.

26 май 2005 - две години по- късно...

Точно в този момент преди две години се намирах в невероятно красиво заведение- къща като от приказките -с много светлини и прозорци, танцувах като Пепеляшка дори и след полунощ.
И сега да ме попита някой къде се намира тази къщичка-мечта не мога да кажа- не зная... бе тайнствено и романтично. Не исках да зная къде отивам, знаех че съм просто ТУК.
Днес се разхождах по улиците и ми мислех... как бях облечена, с какво бе сплетена косата ми... колата, семейството, приятелите...смехът. Бе толкова вълнуващо и неописуемо като всеки бал- истински бал...
Докото отивах на работа , реших да си взема нещо сладичко и да се насладя на вълшебния ден, който ми поднася съдбата. Разбрах , че съм си забравила портмонето преди да си взема шоколад. Колко хубаво...понякога такива малки неща те водят до по-големи. Седнах в градинката пред Военния клуб и гледах как хората минават край мен. Всички бързаха-за къде? Момчетата и момичетата в чудни рокли не спираха да броят . Бабите от съседната пейка се дразнеха на шума, но усещах, че вътрешно в себе си това им харесва.
Имах чувството , че смехът тази година е по- силен от нашия... помня- обиколихме цяла София...брояхме "1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12 ", после на италиански... искахме всички да знаят , че сме от италианската гимназия- каква гордост. Когато се разминавахме с други- непознати абитуриенти, се поздравявахме... Нещо ни свързваше, нещо ни правеше близки...ТОЗИ ДЕН и нашето щастие.




сряда, 23 май 2007 г.

Очаквана влюбена вечер ... и малко училищни тревоги :)



Краят на семестъра...Всички са се побъркали.Тичат на сам на там да търсят материали за теми, учат за контролни / като мен:) но не през нощта /... Библиотеката в училище е пълна... не можеш да си намериш местенце. Вчера се опитах да открия някоя книжка на Георги Данаилов по рафтовете- оказа се , че има само три :) Взех си "До Чикаго и назад- 100 години по- късно" . Интересна е. :) Аз имам още само 3-4 теми да пиша ;) и първият ми изпит е на 29 май . Супер. Тази година започвам от по- рано :)А тази вечер...Сигурно чакам този миг от цял месец :) Толкова съм щастлива... Видях се с "далечната планета" :) Усмихна се и ме поздрави. Колегите ме закачаха още от момента, в който ме видяха... Била съм весела, сияеща... Въобще не ги слушах :) Беше вълшебно...като в детска игра-закачливо и непознато . Той бе прекрасен както винаги-различен от другите...Гледах го и се смеех в себе си... Искам разходка в парка...с него!

понеделник, 21 май 2007 г.

Дъждът и слънцето



Колко е хубаво. Тези дни слънцето и дъждът се преследват. Появява се дъга и пак се скрива. Никога не бях виждала Перловската река толкова пълна... Случват се какви ли не чудатости напоследък... и толкова прекрасно- тъжни неща. Една от моите най-близки приятелки заминава... Токлова се радвам, но ми е и толкова мъчно.Преди няколко вечери разбрах , че имам най-прекрасния клас на света - 12 "г" . Сигурно за всеки неговите си неща са най- хубави ... :)Снимахме се на необичайни места :) , тичахме "боси" по "Витошка", а дъждът ни къпеше щастливо...ядохме сладолед /?/ от Макдоналдс, возихме се шест момичета в кола, момчета ни се смееха... Класната, класната дойде...Толкова е прекрасна...Просто НЕЗАБРАВИМА ВЕЧЕР ...Последната седмица слушам само за разходки...боси разходки...:) някои се разхождат в парка, други по мократа трева в планината...Аз тичах по улицата полубоса :) с любими хора ,снимах се на трамвайната линия под светлините от витрини, под плача на небето... Просто летях...Какво ли ме чака още?...

петък, 18 май 2007 г.

Интересен дъждовно весел ден...


Колко прекрасен ден. Всички ми казваха , че вали, но аз не вярвах- при мен си бе така слънчево и хубаво...Открих много неща...на които не бях обръщала внимание преди. Колко е хубаво да гладиш и да слушаш любима музика- така успокояващо е...толкова мисли минаваха покрай мен и аз ги улавях в съзнанието си. Не бях слушала музиката на Лаура Паузини от доста време...Пях си и си мислех за хубавото време...за любимите ми дни :)По пътя дъждът ме пресрещна и ме поздрави. Вървях из мокрите улици, а небето плачеше над мен... Хората се криеха, а аз толкова чаках тези небесни сълзици. Да, мислех си, ако имах колело дали щях да го карам днес. /?/Бистра не го бе карала разбрах вечерта. :) В театъра се потопих отново в мислите си за моя любим кръг от приятели.Видях се с господина по литература и обсъдихме някои граматични правила по български език. После с Бистра, Емо и Пенчо се смяхме, сглобявахме динозавърчета от Помбер и гледахме клипчета на ipot.На пък към вкъщи осъзнах колко хора срещаме в живота си, но не ги забелязваме. От няколко дни се пребирам с едно момче, което работи от скоро при нас. От музикалната академия е, колега на моя съученичка се оказа.Заговорихме се затова- онова...и както се казва "от дума, на дума"...:) оказа се, че се познаваме от преди,че познавам брат му, работели сме и преди заедно...Сега се сещам за различни ситуации, в които сме се срещали :) Колко весело. Да познаваш някого, но да не знаеш... Трябва да обръщаме повече внимание на хората край нас.

четвъртък, 17 май 2007 г.

Заедно...просто на разходка


Влюбена



Влюбена съм и сега го съзнавам...Страх ме е да го призная.Някак детински е...зная го...Едно "Здрасти" 1/2 пъти в месеца не значи,че го познавам...Мислех, че вече съм голяма и тези неща не може да ми се случват...За последно се чувствах така в 6 клас...На последък си мисля за него по-често.Може би защото зная, че няма да го виждам цяло лято...Много искам да ме прегърне, да ме хване за ръка и просто да се разходим из парка...

Когато си помисля за него, нещо се свива в коремчето ми... Искам да си говоря с него за всичко...


Той е една далечна планета... една непозната и почти недостижима галактика...

неделя, 6 май 2007 г.

Неочаквано много радост



Днес, след всички слънчеви неща, ми се случи нещо страшно хубаво... Говорих с любим приятел от детинство по телефона... Разговорът не продължи повече от 6-7 минутки, но бе толкова хубаво... Имах чувството , че съм лека, много лека...
Искаше ми се така силно да го прегърна... Светът ни бе разделил за 5 години и сега ... не познах гласът му, не зная вече как изглежда... но зная, че е прост...ТОЙ- детето, с което играехме на криеница и на други всевъзможни игри, момчето, с което се разхождахме из улиците и завършвахме вечерите на пейката пред тяхната къща, просто приятелят, с който споделях всичко... Така щастлива се чувствам...