петък, 27 април 2007 г.

Дните, които обичам


моята малка Щастливка
В последните няколко дни ми се случкат толкова хубави и интересни неща. Първо разбрах онзи ден , че не съм си оставила телефона на господин Иванов :) Това значи , че ще трябва сигурно да отида до тях . Ех,че съм забравана.
Вчера си направихме една доста приятна разходка из центъра. Ходихме да видим за мънисти в един приказен магазин ,за който ни каза Емо. Вътре имаше най-различни неща,от който можеш да си направиш гривнички, герданчета и други неща. Имаше различни цветове и модели. Никога нямаше да открия това "съндъче за съкровища". Емо,благодаря! Разхождарме се из "Витошка" , после към НДК продължих сама.Видях Ради,която отиваше към театъра.Хм, заради тези почивни дни ще видя хора,които харесвам чак другата седмица...Всички си отиват.
Хванах си калинка от машинката :) Много е сладка и мекичка. Кръстих я Щастличка :) Явно тя искаше да е с мен, защото веднага политна към ръцете ми :)
Вечерта веднага казах на Теди какво съм открила за подаръка. Писахме си в skapy почти до 00.30, Вики и тя беше. Обсъждахме как и къде да се съберем за изпращането... Естествено Криси бе нашата отправна точка, защото тя никога не ходи далече от центъра, а ние искахме да отидем някъде по-далече :) но без нея...няма да е същото.
А днес сутринта като се събудих навън грееше слънце и бе толкова хубаво. Чувствах се спокойна...Беше ми едно лекичко, може би съм сънувала някоя приказка, но не помня.
Протегнах се и си помислих : " Щеше да е толкова прекрасно, ако живеехме всички заедно :) Както преди време си чертаехме кой до кой ще живее в нашия квартал "Приятели" :) . Прииска ми се да ги видя и да ги нагушкам всички наведнъж.
Пуснах компютъра и Теди беше там :) Смееше ми се отсреща :) Прати ми любима песен- Kelis Ft Cee Lo-Lil Star. /Е, не зная точно как се пише/ Видяхме се в 13.оо и говорихме с Краси. Следобяд "откраднахме" Криси от нея си и я заведохме в близката градинка . Теди рисуваше ,а ние се смеехме "Ама това не се рисува такааа...Виж по-различно е..." :)
Ех, не можахме да се разберем :) Звъняхме на Вики , тя бе на работа. Ходихме после да я видим - така я нагушкахме и нацелувахме... Беше толкова хубаво, че сме заедно пак.

четвъртък, 26 април 2007 г.

от една снимка...

Видях много тъжна снимка в един блог и се разплаках. Исках да прегърна това дете и да му кажа, че го обичам.Никога няма да го ставя само.


Защо плачат децата? Докато "разгръщах" страничките в интернет, открих толкова весели неща - стихчета, песнички, рисунки...Беше хубаво. Мислех децата са най - приказното нещо на земята. Тяхната усмивка би направил всеки щастлив. Обичам да си играя с тях. Да разглеждам рисунките им, всяко да ме закача за ръкавчето и да казва "Какичко,какичко...Виж,виж...". Помня децата от градината, в която работих. Помня думичките им, историиките им...А, и Гери помня :)Сега трябва да е предучилищна група-малкият зайо, който тичаше по двора и разказваше как се карат ски. Гери, бих си играла винаги, когато поискаш.
Но защо плачат децата? А възрастните? Обич, Нежност, Внимание? Едно момиче бе откило какво е любовта според децата. Според едно, това е когато мама прави чай на татко и си отпива от чашата преди да му я даде, за да види дали е хубав; друго казва, че дядо обува чорапките на баба, когато е болна... и това е любов. Все повече си мисля че душата на дете и душата на възрастен могат да се разглеждат от едина и съща страна . Страх ни е, да. Не искаме да сме сами, страх ни е от тъмното понякога. Страх ни е от толкова много неща. Срещам хора, които не желаят да чуят за лошите неща. Защо? Винаги са весели и живота е прекрасен за тях. Оптимисти? О, много странна дума. ТЕ просто не искат да видят целия свят - имат си всичко, грижат се за тях, обичат ги ...ДА,така е лесно.

Понякога децата плачат дори и когато се грижат за тях . Ако можех, щях да опиша и да разкажа защо става така , но нямам дарба на писател и художник не съм/въпреки че така говорят близките ми/, за да изрисувам душата на дете, по чийто бузки се стичат сълзи. Но отговорът знам , усещам го в мене :


"Прегърни ме , моля те"

вторник, 24 април 2007 г.

Просто ден




Днес съм изключително щастлива :). Освен че останах целия ден на лекции /което не се случва често напоследък/ и се смях с колегите,ядох следолед, пих кола и се разходих из улиците. Мислех си за...колелото...:) От както Бистра си взе колело, не мога да спра да сънувам мойто :)Все за това си мисля.Разглеждам всички ,които карат колелета и ми е весело. Мисля си как ще го карам,откъде ще минавам...Хммм даааа.

АААА,има и още - говорих с Вики .Беше много сладко. Иска ми се да я видя и много силно да я гушна.От толкова време не сме си говорили само двете.Липсва ми.Какво става с живота й?Като замине ще ми е още по-мъчно.Много ми се искаше да отида с нея... Когато гледах "Красиви тела" тази вечер си мислех за нас,за всички ни,за Ина :(... Колко хубаво щеше да е да сме заедно отново всички-както в училище. Имам идея да се съберем в неделя и да прекараме целия ден заедно /Вики предложи на планина/. Цвети ще носи апарата и ще се снимаме-хи-хи.Ще е приказно.Ще си говорим глупости, ще се смеем, ха-ще изиграем "Красиви тела "2.Силвия Лулчева и компания пасти да ядат :) Зная че ще е още по- весело.

Кое е най-новото,което измислих-тъй като за първи път една от нас ще ходи толкова надалеч и за толкова време ,да й направим подарък от всички,който да сме правили заедно.С Теди обсъждахме да е гривничка,на която да сме рисували всички -аз,Цветето,Теди и Криси. Дори вече зная как ще изглежда :) Ще е най-хубавият подарък за най-прекрасния човек на света.

понеделник, 23 април 2007 г.

"Най-хубавото нещо на света е да ходиш бос по тревата,след като е валял дъжд"



ДЪЖД и отново ДЪЖД
Мисли за живота и смъртта...Всеки миг е един единствен...Дъжд - нещо красиво и нежно.
Капчица дъжд-кристална сълзичка.

Навярно на много хора може да им се стори смешно или странно,но аз все повече си мисля за някои несправедливости.Защо добрите хора трябва да умират,защо трябва да страдат?В последните няколко дни всички говорят за Слави.Стана ми мъчно.Не познавам този човек,нито неговото семейство.Не зная как се държи с хората около себе си,какво харесва,какво мисли.Въпреки това обаче,мисля че чрез образа, който си е избрал да съществува в публичното пространство,е дал много на хората,карал ги е стотици пъти да се усмихват,да плачат понякога,да виждат познати неща от живота си в песните му.Когато бях шести клас страшно много обичах тази песен. Навярно немного хора я знаят,но за мен тя описваше това,което чувствах тогава. Често съм плакала на фона на песните на Слави. Зная че хората са различни-едни харесват нещо,други не...

А какво е,когато умира човек,който познаваш?Липсват ми всички,които не са с мен вече.Свикнах всяка година да умират хора край мен. В началото плачех.Много.Сега го приемам вече спокойно. Но ми е мъчно,не мога да си обясня защо трябва да става така. Явно добрите хора наистина са предпочитани от всички .

Замислих се колко кратък е живота и как за един миг всичко може да изчезне.Светлината,песните,хората...

петък, 20 април 2007 г.

ден като приказка

Слънцето осветяваше целият ми път.Момчетата отидоха на мач и аз реших да се поразходя.Духаше лек ветрец...играеше си с косите ми и ме караше да се смея.Играх на машинката с играчките с едно момченце.Искахме да хванем костенурче,но не успяхме.
От там реших да отида с трамвайчето до НДК...Защо ли?Ми и аз не знам.Беше ми весело.Слушах радио "Атлантик" и разглехдах хората ,покрай които минавах. Всички бяха различни и интересни.Накои се смееха,други бързаха за някъде...трети се целуваха...хммм...От НДК с тролейчето спряхме пред едно ново магазинче с най-различни съкровища.Истинско откритие.Имаше най-различни свещи,кутиики и други приказни неща.Реших да купя подарък.Нещо малко,точно това, което търсех за един специален човек,появил се в живота ми от скоро.Чудех се дали да си взема някоя нова свещ...Толкова красиви и всичките така примамливи. По пътя към театъра новина:ще правят пет велосипедни алеи в София.Трябва да кажа на Бистра. Сърцето ми се смееше .Театърът май бе станал по-хубав от вчера.
Докато продавах програми ,видях нещо, което би притеснило всеки разпоредител -деца :) НО посредата...не можех да повярвам.Сърцето ми трепна - господин Иванов и децата. Не го бях виждала повече от година може би.Толкова щастлива.Не мисля че има нещо по-сладко от това да видиш любим човек.Прегърнахме се и отново усетих онази топлина на закрилника от училище,който ни караше да обичаме литературата така силно. Спомних си-той беше човекът, накарал ме да обичам театъра толкова МНОГО.А сега срещата ни след толкова време бе тук в театъра.

понеделник, 16 април 2007 г.

...със сърце на "атентатор"




Това е пиеса ,поставяна от Пернишкия театър съвместно с НДТ "Сълза и смях".
С думи едва ли бих могла да опиша душевното си състояние в моментите ,когато го гледам. Имам удоволствието всеки месец да бъда свидетел на играта на невероятни актьори като Иван Бърнев,Венцислав Кисьов,Асен Блатечки...
Историята е проста. Деца на по 16 години решават да освободят Македония в годините, когато "Европа е глуха и недочува" плачът на децата.Близо 100 години преди атентатите в Американските щати Отоманската банка в Солун е взривена от Йордан Попйорданов /брат на Миле Попйорданов/. Силата на духа когато всичко изглежда невъзможно...когато "Бог е забравил българите" ...Какво ли ще помислят другите народи-О,безумци.Сами искат да съборят империята на султана!
В отговор Борис Сарафов ще рече : "Да,прави бяхте, безумни бяхме.Друго немахме , на безнадеждността разчитахме"

моята обич



моята обич е всичко,което слънцето докосва.