понеделник, 31 март 2008 г.

Театрално...и весело






Денят беше вчера, а героите -ние. Бяхме решили ,че ще отпразнуваме Деня на театъра /27 март/ достойно тази неделя.

Срещата бе в 10,30 пред Младежкия театър, като всички трябваше да носим своите пижамки за след "Копче за сън", но Лили се бе забравила в своето легълце и не успя да дойде. С Васето весело пляскахме с ръчички и се смеехме...бе толкова вълшебно и приказно всичко.

После решихме да събудим Лили и нейната пижамка от сън. Те беха станали вече , но Лили не можеше да дойде с нас. С Васето си купихме бонбонки и се отправихме към Столичната градска галерия... каква магия... имаше доста интересни неща на първи етаж - късметлии бяхме ,че точно вчера отидохме -бе последният ден от изложбата. На втория етаж имаше изложба на Ивайло Петров /никога не съм знаела ,че обича да рисува/. Разгледахме всичко и седнахме на едни столчета ,за да видим филмчето, което бяха пуснали с писателя. Изложбата бе по случай 85 години от неговото раждане. В залата бяхме ние двете и още две възрастни жени, една от който бе колежка на Ивайло Петров от Художествената академия. Бе интересно, прекарахме повече от час в галерията.

Тъкмо бяхме огладняли вече и се бяхме отправили към едно от любимите ми места в София и Лили звънна- събудила се беше вече и идваше към нас.

Поговорихме си и се посмяхме. Тръгнахме весело към Народния театър, където от 15,00 щяхме да гледаме "Рейс" /постановка, на която не бих отишла отново/. Момчетата на контролите бях много любезни /много повече,отколкото ние по принцип/ и се усмихваха много. Помогнаха на една жена с инвалидна количка /забелязах, че тук имата рампа за разлика от при нас- това ми хареса много/. Качихме се на втори балкон, въпреки че момчето каза на първи . Преди години много харесвах този театър, но изведнъж с влизането си в залата, магията бе изчезнала. Не виждах в него онова вълшебство, което ме омайваше тогава ...

Изчакахме да свърши представлението и уморени се спряхме пред театъра. Искахме да отидем и на "Ритъм'енд'блис" , но тези два часа в този салон и тази.... глупава пиеса бе взела всичките ни сили. Всеки се отправи към вкъщи. Така завърши нашата среща. По пътя към автобуса се ядосах на едни продавач, от когото си купих "Романът на Яворов"...повече никога няма да се върна там...

Навсякъде миришеше на пролет и бе толкова хубаво...

четвъртък, 27 март 2008 г.

Сладко...топло...пролетно


Напоследък не ходя често на училище. Днес отидох. Причината, за това, бе една усмивка. Станах рано /което не се случва често/,
засмях се като видях студеното навън и продължих. Подарих цветния подарък, който бе за отдавна отминал рожден ден, но който открих вчера... Смяхме се много и отново "Това е точно в твой стил,дете ".... а аз само се усмихнах. Спокойствието обви гърдите ми и нещо ме целуна.
В училище е интересно. Понякога съжалявам, че не мога да ставам рано и пропускам толкова интересни неща. Смяхме се много и беше хубаво. Виждах себе си отстрани и се чувствах аз. Видях името си в списъка за стипендиите за отличен успех ... сякаш това не беше моето име.
Към вкъщи дишах много. Смеех се и ходих бавно. Имаше нещо сладко във въздуха и аз го улавях. От магазина си взех различни сладоледи/ягода,малинка,виолетка,шоколад/ за една вечерна изненада /хихи :) /.

На леглото вкъщи мислих дълго... Аляска ...аз... там... :) и много други неща.
Утре рано /:)/ ще отида до библиотеката, а после на кино... после театър... а може и нещо друго... ;)
П.П.Снимката взех на заем от photo-forum.net

сряда, 26 март 2008 г.

Цветно


В последните дни е толкова слънчево. Тихо е и мислите ми прескачат една през друга. Не ходя на училище /което не е хубаво/, но чета много, почивам си, лежа върху легълцето, разхождам се безцелно...заговарят ме непознати... и е толкова истинско всичко. Чувствам се себе си там, където искам да бъда. Хапвам много бонбони и се смеем с продавачката, приемам театъра като част от себе си и тичам...много тичам и ходя под дъжда тези дни...ходя бавно и се смее сърцето ми. Един последен разговор ме върна към "далечната планета " и някак отново исках да го зърна там...
Онзи ден ходихме с малката Теди да гледаме "В полите на Витоша" в театър "Зад канала"... Бе толкова красиво... музиката минаваше през мен и усещах карасотата на всяка дума и всеки звук. За първи път излязохме с Теди заедно, истински заедно. Говорихме и се смяхме...Тя е толкова прекрасно дете.
...
Седмицата бе толкова шарена и хубава. Толкова много нови неща, неопитани никога преди.
Всяка минута имаше нещо, което ми напомняше на Него. Понякога се обърквах и не знаех как да продължа... Разхождах се много и мислех... без да чувствам....
Когато оставих колелцето самичко под дъжда, всичко в мене се сви и изпитах толкова болка... не трябваше да го оставям там... Когато се върнах вкъщи вечерта, погалих го и го усетих... Толкова много искам на разходка с нея /моята Розичка/...
....