петък, 5 септември 2008 г.

...


Плаках...толкова много,че не чувствах сърцето си.Заспах със мокрото в очите си...не исках да се събуждам тази сутрин...леглото ми бе толкова примамливо...

обичам те

вторник, 2 септември 2008 г.

Разпокъсани мисли

Може би се завръщам,а може би вървя напред.Понякога толкова много ми липсва,че сърцето ми се свива от мъка. Понякога спирам да мисля и вярвам ...понякога гледам напред и не виждам нищо.
Затварям очи и се връщам,затварям очи и продължавам.
Времето минава толкова бързо и същевременно мога да преброя всяка секунда от деня.
Плача и се смея.Всичко преминава през очите ми.
Толкова много съзнати реалности,неоткрити преди.
Има решения ,трудни за мислите,но лесни за сърцето ми.
След месец животът ще продължи със същия ритъм- дали е добре или не ...не зная...

...

Толкова много ми липсва.