събота, 30 октомври 2010 г.

За равносметките и още нещо...


Понякога ти се иска да обичаш повече, отколкото можеш. Понякога просто си задаваш въпроса „Oбичам ли всъщност?”. Понякога се губиш по краищата на света ,който имаш.
Като се изгубиш- търсиш отговор- как да надвиеш изгубването. Мислиш си ,че като тръгнеш по нов път с нови хора всичко остава зад теб. Промяната. Търсиш я във всичко. Решаваш проблема със загубването за известно време като се вглеждаш напред... но тове не ти помага да преминеш отсреща. Новите неща те изпращат в други измерения за малко и после пак те връщат. Луташ се между това, което e и това, което си мислиш, че е. Опитваш се да преминеш напред , да преградиш всичко, което е останало зад тебе.
Миналото постоянно намира слабо местенце- местенце, където не си успял да закърпиш старата кутия, в която си се опитал да го натикаш.
В желанието си да забравиш, правиш необмислени и бързи срещи, обещаваш всичко и вярваш в обещанията си...а после- после се питаш „Коя съм аз, за бога? Как попаднах тук?”.
После спираш да казваш „Не”, спираш да искаш и да вярваш, че можеш повече, макар да знаеш, че можеш. Търсиш причини...които вече не са ти нужни, разгадаваш загадки, от които отдавна не са от значение за живота на другите.
Просто слушаш,но не чуваш.
Загадката:
Колко живота има бутона „refresh”, ако се използва на всеки шест месеца?

понеделник, 22 февруари 2010 г.

От тук от там




Е, не мога... днес явно бях решила да се връщам назад ...


Както пише тук независимо с кой си на 14ти февруари денят винаги е топъл и слънчев... Но не това ме накара да се върна обратно в дните назад...Може би открих прекалено много снимки днес, които бяха от "вчера" или може би открих приятелка ,каквато не бях имала скоро и която ми припомни,че всеки ден мога да бъда аз. Навярно ми се прииска да видя каква искам да съм, защото от прекаленото натрапване на каква трябва да бъда, съм забравила, че слънцето изгрява всяка сутрин и залязва всяка вечер, но между това изгряване и залязване се случват неповторими неща- един заминава за далечни острови, друг открива нови светове пред теб, някой се опитва да ти покаже, че си нещо специално в неговия свят... хиляди чудеса, които можеш да видиш само, ако се спреш и погледнеш над всичко.


Последните няколко дни... или една конкретна вечер-нощ-ден ми припомниха колко много мога да се смея... Беше много шумно, много весело, много музикално, много топло, много зелено, много обичливо... пълно с изненади. Беше просто МНОГО. Често се нуждаем от хора, които да ни напомнят на къде сме тръгнали. За съжаление, колкото и да ни се иска да сме праволинейни /не знам дали някога съм искала това /, някой или нещи ни отклонява от пътя. Важното е рано или късно да се върнем отново на него :) . Може би наистина трябва да порасна. Но не виждам нищо хубаво в порастването на другите. Бих искала да се хвърля с преспа сняг, да карам колело от тук от там, да лежа на зелено в парка и да чета книга, да рисувам, когато си поискам, да ходя на работа /когато си поискам/... да уча, защото ми харесва да го правя /независимо от мнението на някои/...да бъда това, което съм искала да бъда вчера,преди месец, преди година ... Ще се постарая да бъда с човека, когото обичам /въпреки него/ , и ще се постарая да не загубя себе си покрай него...