...

Плаках...толкова много,че не чувствах сърцето си.Заспах със мокрото в очите си...не исках да се събуждам тази сутрин...леглото ми бе толкова примамливо...

обичам те

Разпокъсани мисли

Може би се завръщам,а може би вървя напред.Понякога толкова много ми липсва,че сърцето ми се свива от мъка. Понякога спирам да мисля и вярвам ...понякога гледам напред и не виждам нищо.

Затварям очи и се връщам,затварям очи и продължавам.

Времето минава толкова бързо и същевременно мога да преброя всяка секунда от деня.

Плача и се смея.Всичко преминава през очите ми.

Толкова много съзнати реалности,неоткрити преди.

Има решения ,трудни за мислите,но лесни за сърцето ми.

След месец животът ще продължи със същия ритъм- дали е добре или не ...не зная...

...

Толкова много ми липсва.