
Днес се случи нещо. Едно особено усещане.
Дори не зная как да го опиша. Все едно бях още малко момиче, което изведоха за ръка. Държеше ме дори и след като излязохме. Беше топло и нежно. Напомни ми за времето, когато с Венци се смеехме и си играехме на татко и дете :). Едно невинно преминаване през времето. Хареса ми. Без никакви очаквания- все пак- аз още съм дете.