Разпокъсани мисли

Може би се завръщам,а може би вървя напред.Понякога толкова много ми липсва,че сърцето ми се свива от мъка. Понякога спирам да мисля и вярвам ...понякога гледам напред и не виждам нищо.

Затварям очи и се връщам,затварям очи и продължавам.

Времето минава толкова бързо и същевременно мога да преброя всяка секунда от деня.

Плача и се смея.Всичко преминава през очите ми.

Толкова много съзнати реалности,неоткрити преди.

Има решения ,трудни за мислите,но лесни за сърцето ми.

След месец животът ще продължи със същия ритъм- дали е добре или не ...не зная...

...

Толкова много ми липсва.