събота, 25 юли 2009 г.

Колела


Колко обичам да съм малка. Тази вечер бях и беше толкова хубаво. Карамхе колелцата и се смеехме. Изведнъж всичко друго бе без значение. Имаше само ние и колелетата. Светът около нас бе прекрасен- зален, светещ, топъл. И бяхме малки, и се смеехме.
Публикувано от в

1 коментар:

Венеция каза...

страхотно, това ме върна в детството ми, мерси за което, поздрави и до скоро

9 февруари 2012 г. в 21:11 ч.

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)