Слънце се смее в сърцето ни
събота, 25 юли 2009 г.
Колела
Колко обичам да съм малка. Тази вечер бях и беше толкова хубаво. Карамхе колелцата и се смеехме. Изведнъж всичко друго бе без значение. Имаше само ние и колелетата. Светът около нас бе прекрасен- зален, светещ, топъл. И бяхме малки, и се смеехме.
1 коментар:
Венеция
каза...
страхотно, това ме върна в детството ми, мерси за което, поздрави и до скоро
9 февруари 2012 г. в 21:11 ч.
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
страхотно, това ме върна в детството ми, мерси за което, поздрави и до скоро
Публикуване на коментар