Понякога ти се иска да обичаш повече, отколкото можеш. Понякога просто си задаваш въпроса „Oбичам ли всъщност?”. Понякога се губиш по краищата на света ,който имаш.
Като се изгубиш- търсиш отговор- как да надвиеш изгубването. Мислиш си ,че като тръгнеш по нов път с нови хора всичко остава зад теб. Промяната. Търсиш я във всичко. Решаваш проблема със загубването за известно време като се вглеждаш напред... но тове не ти помага да преминеш отсреща. Новите неща те изпращат в други измерения за малко и после пак те връщат. Луташ се между това, което e и това, което си мислиш, че е. Опитваш се да преминеш напред , да преградиш всичко, което е останало зад тебе.
Миналото постоянно намира слабо местенце- местенце, където не си успял да закърпиш старата кутия, в която си се опитал да го натикаш.
В желанието си да забравиш, правиш необмислени и бързи срещи, обещаваш всичко и вярваш в обещанията си...а после- после се питаш „Коя съм аз, за бога? Как попаднах тук?”.
После спираш да казваш „Не”, спираш да искаш и да вярваш, че можеш повече, макар да знаеш, че можеш. Търсиш причини...които вече не са ти нужни, разгадаваш загадки, от които отдавна не са от значение за живота на другите.
Просто слушаш,но не чуваш.
Загадката:
Колко живота има бутона „refresh”, ако се използва на всеки шест месеца?
Като се изгубиш- търсиш отговор- как да надвиеш изгубването. Мислиш си ,че като тръгнеш по нов път с нови хора всичко остава зад теб. Промяната. Търсиш я във всичко. Решаваш проблема със загубването за известно време като се вглеждаш напред... но тове не ти помага да преминеш отсреща. Новите неща те изпращат в други измерения за малко и после пак те връщат. Луташ се между това, което e и това, което си мислиш, че е. Опитваш се да преминеш напред , да преградиш всичко, което е останало зад тебе.
Миналото постоянно намира слабо местенце- местенце, където не си успял да закърпиш старата кутия, в която си се опитал да го натикаш.
В желанието си да забравиш, правиш необмислени и бързи срещи, обещаваш всичко и вярваш в обещанията си...а после- после се питаш „Коя съм аз, за бога? Как попаднах тук?”.
После спираш да казваш „Не”, спираш да искаш и да вярваш, че можеш повече, макар да знаеш, че можеш. Търсиш причини...които вече не са ти нужни, разгадаваш загадки, от които отдавна не са от значение за живота на другите.
Просто слушаш,но не чуваш.
Загадката:
Колко живота има бутона „refresh”, ако се използва на всеки шест месеца?
9 коментара:
"Refresh" има всеки ден, си мисля...
Дали защото всеки ден някой запалва слънцето наново, дали защото всеки ден човек се буди наново (буквално, дори и преносно)просто всеки ден е нещо ново...
Всеки ден се "refresh-ваме" по някакъв начин- искаме или не :)
А откривайки нови неща, мисля си, че винаги някъде в човек остават малки частички от старите, дори и да не ги харесваме или желаем :)
В случая става въпрос за пълен "refresh", който не се случва всеки ден.
Това ясно, мисълта ми е- този пълен "refresh" са сякаш натрупаните малки такива, които в един момент се събират и цялата система трябва да се пренастрои? И аз се обърках малко в това, което мислех и казах :)
хмм...
(нищо не казва, но шумно си мисли за чай с Дани)
Веси, "пълен рефреш"- отказ на всичко съществуващо до сега :)
За чайчето - в събота - след 15,30 ? :Р
много хубаво казано и написано, поздрави и до скоро
продължавай да пишеш и споделяш тук с всички нас; в очакване на нови публикации - поздрави и до скоро
Така е, бягството не решава нещата, рано или късно недовършеното се връща.
Ако четем внимателно- въобще не става въпрос за бягство. Благодаря иначе за напомнянето. :)
Публикуване на коментар