Това е пиеса ,поставяна от Пернишкия театър съвместно с НДТ "Сълза и смях".
С думи едва ли бих могла да опиша душевното си състояние в моментите ,когато го гледам. Имам удоволствието всеки месец да бъда свидетел на играта на невероятни актьори като Иван Бърнев,Венцислав Кисьов,Асен Блатечки...
Историята е проста. Деца на по 16 години решават да освободят Македония в годините, когато "Европа е глуха и недочува" плачът на децата.Близо 100 години преди атентатите в Американските щати Отоманската банка в Солун е взривена от Йордан Попйорданов /брат на Миле Попйорданов/. Силата на духа когато всичко изглежда невъзможно...когато "Бог е забравил българите" ...Какво ли ще помислят другите народи-О,безумци.Сами искат да съборят империята на султана!
В отговор Борис Сарафов ще рече : "Да,прави бяхте, безумни бяхме.Друго немахме , на безнадеждността разчитахме"
Няма коментари:
Публикуване на коментар