Видях много тъжна снимка в един блог и се разплаках. Исках да прегърна това дете и да му кажа, че го обичам.Никога няма да го ставя само. Защо плачат децата? Докато "разгръщах" страничките в интернет, открих толкова весели неща - стихчета, песнички, рисунки...Беше хубаво. Мислех децата са най - приказното нещо на земята. Тяхната усмивка би направил всеки щастлив. Обичам да си играя с тях. Да разглеждам рисунките им, всяко да ме закача за ръкавчето и да казва "Какичко,какичко...Виж,виж...". Помня децата от градината, в която работих. Помня думичките им, историиките им...А, и Гери помня :)Сега трябва да е предучилищна група-малкият зайо, който тичаше по двора и разказваше как се карат ски. Гери, бих си играла винаги, когато поискаш.
Но защо плачат децата? А възрастните? Обич, Нежност, Внимание? Едно момиче бе откило какво е любовта според децата. Според едно, това е когато мама прави чай на татко и си отпива от чашата преди да му я даде, за да види дали е хубав; друго казва, че дядо обува чорапките на баба, когато е болна... и това е любов. Все повече си мисля че душата на дете и душата на възрастен могат да се разглеждат от едина и съща страна . Страх ни е, да. Не искаме да сме сами, страх ни е от тъмното понякога. Страх ни е от толкова много неща. Срещам хора, които не желаят да чуят за лошите неща. Защо? Винаги са весели и живота е прекрасен за тях. Оптимисти? О, много странна дума. ТЕ просто не искат да видят целия свят - имат си всичко, грижат се за тях, обичат ги ...ДА,така е лесно. Понякога децата плачат дори и когато се грижат за тях . Ако можех, щях да опиша и да разкажа защо става така , но нямам дарба на писател и художник не съм/въпреки че така говорят близките ми/, за да изрисувам душата на дете, по чийто бузки се стичат сълзи. Но отговорът знам , усещам го в мене :
"Прегърни ме , моля те"
Няма коментари:
Публикуване на коментар