"Някои неща няма да се променят. Навярно обичта,която искам да изпитам...която искам да изпитват ... по онзи вълшебен начин ,далеч от реалния, никога няма да дойде.
Усещам в сърцето си страх. Доста често започнах да сънувам злоба, болка, тъга... Плаша се и се събуждам в празна стая и празно сърце...
В този миг, когато усетя ръцете си върху чаршафите, усещам как нещо е спряло сърцето ми... въздуха пробожда гърдите ми...нямам глас ,но искам да извикам, да заплача... и плача понякога ...
Безсилна,по средата на тази безкрайна окръжност, от която не мога да избягам.
Липсва ми морето и онези разговори- само с него-морето и аз...
"Морето в синьо" колко исках тази книжка,а я чета едва сега... За някой неща човек просто трябва да изчака... Вълни,пясък,тишина...
Сигурно отново съм се изгубила и за това търся морето- а то е винаги на едно и също място... останало само сред толкова много хора...
Градът с толкова много улици, по които човек може да повърви... понякога ме убива.
Животът на човек може да бъде този град- с непознати и интересни улици...в които без карта и компас немунуемо ще се ИЗГУБИШ."
В тези мигове искам да е до мене... да се сгуша в прегръдката му и да забравя за всичко...
Искам да ме последва... дори и когато искам да избягам...
2 коментара:
Нека да повярваш... И така започват чудесата... Не е нужно дори да летиш, а просто да се затичаш...
Толкова много истории, толкова много се развълнувах. Кажи ми, ако съм написал твърде много коментари...
Не искам да забравя... А сякаш има толкова малко време.
Една приятелка казваше:
"Когато видиш някого, на който му е мъчно, прегърни го, прегърни го с всички сили... докато му мине."
Един приятел казваше:
"Порязах се за да видя дали все още чувствам..."
А друга една приятелка казваше:
"Понякога вечер се събуждам и е толкова тъмно, че дишам трудно" и аз й казах да ми се обажда...
Публикуване на коментар