сряда, 26 март 2008 г.

Цветно


В последните дни е толкова слънчево. Тихо е и мислите ми прескачат една през друга. Не ходя на училище /което не е хубаво/, но чета много, почивам си, лежа върху легълцето, разхождам се безцелно...заговарят ме непознати... и е толкова истинско всичко. Чувствам се себе си там, където искам да бъда. Хапвам много бонбони и се смеем с продавачката, приемам театъра като част от себе си и тичам...много тичам и ходя под дъжда тези дни...ходя бавно и се смее сърцето ми. Един последен разговор ме върна към "далечната планета " и някак отново исках да го зърна там...
Онзи ден ходихме с малката Теди да гледаме "В полите на Витоша" в театър "Зад канала"... Бе толкова красиво... музиката минаваше през мен и усещах карасотата на всяка дума и всеки звук. За първи път излязохме с Теди заедно, истински заедно. Говорихме и се смяхме...Тя е толкова прекрасно дете.
...
Седмицата бе толкова шарена и хубава. Толкова много нови неща, неопитани никога преди.
Всяка минута имаше нещо, което ми напомняше на Него. Понякога се обърквах и не знаех как да продължа... Разхождах се много и мислех... без да чувствам....
Когато оставих колелцето самичко под дъжда, всичко в мене се сви и изпитах толкова болка... не трябваше да го оставям там... Когато се върнах вкъщи вечерта, погалих го и го усетих... Толкова много искам на разходка с нея /моята Розичка/...
....

2 коментара:

Niky каза...

Хайде на разходка - в събота, ще мина покрай театър "Иван Вазов" точно в 13 ч. и ще се облека пъстро. Дори и да те няма - ще полетя из града и ще си мисля, че и ти летиш някъде из него...
Да - заговорки от непознати...

Дани каза...

Ще се смея много, ако бъда там... ако ли не, ще мина привечер, за да се "разходя поса в парка " същата вечер... :)