Напоследък не ходя често на училище. Днес отидох. Причината, за това, бе една усмивка. Станах рано /което не се случва често/,
засмях се като видях студеното навън и продължих. Подарих цветния подарък, който бе за отдавна отминал рожден ден, но който открих вчера... Смяхме се много и отново "Това е точно в твой стил,дете ".... а аз само се усмихнах. Спокойствието обви гърдите ми и нещо ме целуна.
В училище е интересно. Понякога съжалявам, че не мога да ставам рано и пропускам толкова интересни неща. Смяхме се много и беше хубаво. Виждах себе си отстрани и се чувствах аз. Видях името си в списъка за стипендиите за отличен успех ... сякаш това не беше моето име.
Към вкъщи дишах много. Смеех се и ходих бавно. Имаше нещо сладко във въздуха и аз го улавях. От магазина си взех различни сладоледи/ягода,малинка,виолетка,шоколад/ за една вечерна изненада /хихи :) /.
На леглото вкъщи мислих дълго... Аляска ...аз... там... :) и много други неща.
Утре рано /:)/ ще отида до библиотеката, а после на кино... после театър... а може и нещо друго... ;)
П.П.Снимката взех на заем от photo-forum.net
2 коментара:
И такава пролетна радост. Като дъжд от цветчета, нали?
Мислех, че съм я откраднал, а то е подарък, най-светъл и сърдечен...
Аляска, знам я. Може би бродих там замалко заедно с едно хъски.
В библиотеката - потърси Джеймс Оливър Кърууд ;)
Радостта не може да бъде открадната-тя е просто дар. Приятна разходака под небето. :)
Ще търся в библиотеката в понеделник :) Благодаря ти.
Публикуване на коментар