Времето върви след мене. Тичам. Хубавите моменти се преплитат с тъжните. През колко трудни мигове трябва да преминем, за да бъде достатъчно...
Липсва ми Ина... Зная ,че е с мене и винаги ще бъде някъде там. Това прочетох в тефтерчето снощи и се стоплих.
Има у мене страх, породен от следващия миг... но зная че никога няма да бъда сама. Сънувах толкова интересни неща последните дни...
Времето върви зад мене. Утре ще бъда това, което бях вчера и днес, защото нищо не може да ни промени освен ние самите. А аз не искам да бъда друга.
Снимка: photoforum.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар