Просто

Излязох с Розичка и си мислех за толкова неща. Спрях се и се огледах.

"Хей ,момиче, с колело ли идваш", отвърнах "Да". Отговорът бе "До къде сме стигнали вече-купи си кола,голяма си."

Не разбрах нито до къде бяхме стигнали, нито защо бях голяма. Отивах да си взема книжката, която ще ми покаже какво ще стане със Златния компас. Нямаше я вчера и едно усмихнато момче ми я запази...

Нещата се преобърнаха за миг. Колко малко бе всичко. Колко много са пътищата, по които можем да тръгнем. Ако нещо трябва да се случи,то се случва и ако не днес,то може би след седмица, месец, година или повече.

...

"Едни приятели бяха там през празниците.Мислех да отида с тях"

"Приятелите ти...бяхме заедно с тях"

Върнах се в момента, когато Васи ни покани на пътешествие,Лили,Камен, Цецо,Марто... как с непознати бяхме едно,една мисъл,една идея...

Не можех да си тръгна... нещо ме докосна и остана с мен

...

Всичко е свързано. Като прежда ,заплетена от коте.