Нещо красиво
Днес се разхождах много. Четох за Лилито,което търси бисерче ,за да стане добро дете и Росито ,което не иска да свири на пиано/книжката е тази/. Закъснях за контролното и седях най-отпред...и въпреки това сутринта беше хубава. Музиката беше в мене и думите нямаха смисъл. Като във филм минаваше всичко около ми.
Предишната вечер ме накара да обичам,да обичам много. Една прегръдка беше нежността. Светът се бе завъртял за миг и нямаше нищо под мене.
Днес се разхождах много. Четох за Лилито,което търси бисерче ,за да стане добро дете и Росито ,което не иска да свири на пиано/книжката е тази/. Закъснях за контролното и седях най-отпред...и въпреки това сутринта беше хубава. Музиката беше в мене и думите нямаха смисъл. Като във филм минаваше всичко около ми.
Предишната вечер ме накара да обичам,да обичам много. Една прегръдка беше нежността. Светът се бе завъртял за миг и нямаше нищо под мене.
Снимка: photoforum.net
2 коментара:
Колко е хубаво да се събудиш и да прочетеш това... Често седях на първия чин и беше весело да чувам шумоленето на учебниците, скрити под чиновете.
А за предишната вечер - никога не е било толкова просто... Както когато човек докосне с устни виното в една чаша, а светлините на града, свещите и очите стават необятни.
Хаха...весело-аз седях при доцентката :)
А предишната вечер... беше само прегръдка/без вино,без свещи,без обяснения/ и беше достатъчна за всичко.
Публикуване на коментар