Точно в този момент преди две години се намирах в невероятно красиво заведение- къща като от приказките -с много светлини и прозорци, танцувах като Пепеляшка дори и след полунощ. И сега да ме попита някой къде се намира тази къщичка-мечта не мога да кажа- не зная... бе тайнствено и романтично. Не исках да зная къде отивам, знаех че съм просто ТУК.
Днес се разхождах по улиците и ми мислех... как бях облечена, с какво бе сплетена косата ми... колата, семейството, приятелите...смехът. Бе толкова вълнуващо и неописуемо като всеки бал- истински бал...
Докото отивах на работа , реших да си взема нещо сладичко и да се насладя на вълшебния ден, който ми поднася съдбата. Разбрах , че съм си забравила портмонето преди да си взема шоколад. Колко хубаво...понякога такива малки неща те водят до по-големи. Седнах в градинката пред Военния клуб и гледах как хората минават край мен. Всички бързаха-за къде? Момчетата и момичетата в чудни рокли не спираха да броят . Бабите от съседната пейка се дразнеха на шума, но усещах, че вътрешно в себе си това им харесва.
Имах чувството , че смехът тази година е по- силен от нашия... помня- обиколихме цяла София...брояхме "1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12 ", после на италиански... искахме всички да знаят , че сме от италианската гимназия- каква гордост. Когато се разминавахме с други- непознати абитуриенти, се поздравявахме... Нещо ни свързваше, нещо ни правеше близки...ТОЗИ ДЕН и нашето щастие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар