Колко прекрасен ден. Всички ми казваха , че вали, но аз не вярвах- при мен си бе така слънчево и хубаво...Открих много неща...на които не бях обръщала внимание преди. Колко е хубаво да гладиш и да слушаш любима музика- така успокояващо е...толкова мисли минаваха покрай мен и аз ги улавях в съзнанието си. Не бях слушала музиката на Лаура Паузини от доста време...Пях си и си мислех за хубавото време...за любимите ми дни :)По пътя дъждът ме пресрещна и ме поздрави. Вървях из мокрите улици, а небето плачеше над мен... Хората се криеха, а аз толкова чаках тези небесни сълзици. Да, мислех си, ако имах колело дали щях да го карам днес. /?/Бистра не го бе карала разбрах вечерта. :) В театъра се потопих отново в мислите си за моя любим кръг от приятели.Видях се с господина по литература и обсъдихме някои граматични правила по български език. После с Бистра, Емо и Пенчо се смяхме, сглобявахме динозавърчета от Помбер и гледахме клипчета на ipot.На пък към вкъщи осъзнах колко хора срещаме в живота си, но не ги забелязваме. От няколко дни се пребирам с едно момче, което работи от скоро при нас. От музикалната академия е, колега на моя съученичка се оказа.Заговорихме се затова- онова...и както се казва "от дума, на дума"...:) оказа се, че се познаваме от преди,че познавам брат му, работели сме и преди заедно...Сега се сещам за различни ситуации, в които сме се срещали :) Колко весело. Да познаваш някого, но да не знаеш... Трябва да обръщаме повече внимание на хората край нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар