Днес, след всички слънчеви неща, ми се случи нещо страшно хубаво... Говорих с любим приятел от детинство по телефона... Разговорът не продължи повече от 6-7 минутки, но бе толкова хубаво... Имах чувството , че съм лека, много лека...
Искаше ми се така силно да го прегърна... Светът ни бе разделил за 5 години и сега ... не познах гласът му, не зная вече как изглежда... но зная, че е прост...ТОЙ- детето, с което играехме на криеница и на други всевъзможни игри, момчето, с което се разхождахме из улиците и завършвахме вечерите на пейката пред тяхната къща, просто приятелят, с който споделях всичко... Така щастлива се чувствам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар