Влюбена съм и сега го съзнавам...Страх ме е да го призная.Някак детински е...зная го...Едно "Здрасти" 1/2 пъти в месеца не значи,че го познавам...Мислех, че вече съм голяма и тези неща не може да ми се случват...За последно се чувствах така в 6 клас...На последък си мисля за него по-често.Може би защото зная, че няма да го виждам цяло лято...Много искам да ме прегърне, да ме хване за ръка и просто да се разходим из парка...
Когато си помисля за него, нещо се свива в коремчето ми... Искам да си говоря с него за всичко...
Той е една далечна планета... една непозната и почти недостижима галактика...
Няма коментари:
Публикуване на коментар