Днеска много смях...и не само. И въпреки смеха,май това не бях аз. Много планове и много въпроси "А аз какво да си взема", "Къде ще се чакаме", "Ами с влака ли?"... Колкото повече наближава денят, в който отново ще се разделя с театъра за едно цяло лято, толкова по- мъчно ми става. Повечето бяха за последно преди празниците на работа. Когато се разделях с Елица и тя каза "До 7 май" и аз отвърнах "Аз няма да идвам вече" ,усетих как тънка дантела се уви около ми. Нещо задушаваше гърдите ми и усетих вкус на сподавен плач...
Тази вечер се забавлявах с "Опасни игри" и много се смях. Не е най-прекрасната пиеса, която съм гледала,но е зареждаща,силна, кара те да се замислиш за някой неща, които си позабравил или стаил в сърцето си /а може би просто аз се чувствам така и за това ми харесва/.
За няколко минути днес гушках и се смях с Вики. Колко се зарадва като ме видя тя.
...
Няколко пъти ме галеше дъжда днес и се радваше с мене.
Няколко пъти се връщах назад в мислите си и летях из други времена.
3 коментара:
Тази радост, топлина и игра ти носиш в себе си, Дани.
Ще се ходи на палатки тези дни... :) Нанякъде ,напред.
Като заминеш знаеш ли колко ще липсваш. Толкова, че като се завърнеш научила английски, ще те гушна и няма да те пусна цели едни "Атентатори"/добре де, може и да е друго:))/
Да е вълшебно! Да е приказно! УСМИХНАТО! И като тръгнеш да се вледеняваш, смей се!:))
Усмивка от кака ти Теди(:D). Очаквам камъче от чужда почва. Бръм, бръммм... обич!!!
Ех..."Атентаториии" /въздъх/..
И ти ще ми липсваш много,Теди.Вече съм планувала колко камъчета да ти взема, за да може и ти да си била там ,където и аз.
Гушкам те.
Усмихвай се
Публикуване на коментар