вторник, 5 юни 2007 г.

Колелото и аз в един дъждовно-слънчев ден...

На 1 юни си взех колелото :)... Толкова щастие през живота си съм изпитвала само няколко пъти... Въпреки всички негативни неща, случили се покрай него, се чувствам толкова щастлива , че го имам. За първи път го карах вчера :) Ходих на курса по английски с него:).... Ох, че хубаво... Слънчо ми намигаше нещо и се раздваше заедно с мен. Докато взимахме различни думички по английски, то бе до мен и слушаше. Бях му обещала една разходка из градинката до нас - и двете нямахме търпение / аз и Розичка/.Кръстих го /колелото/, защото мисля че всяко нещо създадено на света ,има някаква душа и заслужава да се нарича с име. Както казва и Малкия принц, когато дадеш на нещо или някого име, то ти става по- близко,а точно Розичка-защото е като цветенце красиво:) . И така, след курса направихме няколко кръгчета... намерихме си и компания- татко. :) Не сме карали колела заедно от много време /сигурно от както бях на 10-12 години/. Минахме покрай всички зелени полянки... Звъняхме със звънчетата... едно момченце на около 8/9 год. ми поздрави с усмивка и с няколко непринудени "дзвън-дзвън ". След като оставих татко, разходката ми продължи... доста приятно. Мислехме / вече си бях намерила друга компания :) / да отидем до центъра, но дъждецът, който в последствие си премина в доста сериозен ДЪЖД :), ни притисна . На едно дървено заведение спряхме и гледахме как вали... Прибирай ки се към вкъщи... съзнах че винаги съм искала такъв ден. Продължаваше да вали...А ние с Розичка бяхме щастливи - този ден бе наш. Капчиците дъжд падаха върху ни, хората се смееха и се чудиха какво правим навън мокри... Ние просто се радвахме , че сме заедно...

5 коментара:

Бистра каза...

супер, дани, много се радвам, че сте си прекарали добре и че вече всичко е окей :-)

дани каза...

хехе , дори преди да заминеш, може да покараме с теб и севи :) ако искате ...ама хайде да спре дъждът.

Бистра каза...

о, карането заедно е просто задължително, южния парк е най-доброто място за колело :-)
ще предложа и на севи, но не вярвам да се съгласи, тя нейното колело вече не го обича и кара :-(

дани каза...

хъъъъ...защо не го обичааа? аз си мисля, че ще се съгласи :) все пак.

kuchemecho каза...

Дани, много ми хареса, че си си кръстила колелото. просто очарователно!!
аз ти открих блога и сега ще те чета и ще виждам как си и какво интересно ти се случва.
относно карането някой ден, аз нямам нищо против. стига Слънчо да не е сърдит.