събота, 30 октомври 2010 г.

За равносметките и още нещо...


Понякога ти се иска да обичаш повече, отколкото можеш. Понякога просто си задаваш въпроса „Oбичам ли всъщност?”. Понякога се губиш по краищата на света ,който имаш.
Като се изгубиш- търсиш отговор- как да надвиеш изгубването. Мислиш си ,че като тръгнеш по нов път с нови хора всичко остава зад теб. Промяната. Търсиш я във всичко. Решаваш проблема със загубването за известно време като се вглеждаш напред... но тове не ти помага да преминеш отсреща. Новите неща те изпращат в други измерения за малко и после пак те връщат. Луташ се между това, което e и това, което си мислиш, че е. Опитваш се да преминеш напред , да преградиш всичко, което е останало зад тебе.
Миналото постоянно намира слабо местенце- местенце, където не си успял да закърпиш старата кутия, в която си се опитал да го натикаш.
В желанието си да забравиш, правиш необмислени и бързи срещи, обещаваш всичко и вярваш в обещанията си...а после- после се питаш „Коя съм аз, за бога? Как попаднах тук?”.
После спираш да казваш „Не”, спираш да искаш и да вярваш, че можеш повече, макар да знаеш, че можеш. Търсиш причини...които вече не са ти нужни, разгадаваш загадки, от които отдавна не са от значение за живота на другите.
Просто слушаш,но не чуваш.
Загадката:
Колко живота има бутона „refresh”, ако се използва на всеки шест месеца?