петък, 3 април 2009 г.

Едното цяло...

Едното цяло имаше среща днес.Може би трябва да спра да го наричам така,така или иначе то няколко месеца не съществува. Бяхме петте и бе хубаво до един момент,до момента, в които не трябваше да говоря за някои неща. Не съм сигурна дали искам да общувам с ... Може би се озовах в същата позиция , в която бе Нели преди година и половина.
Не искам да говоря,не искам да се обаждам, не искам да се правя ,че ми е приятно...и разбирам ,че тя не разбира колко много ме е заболяло от думите й...както аз не разбирах Нели преди .
Но не знам какво да направя. Не исках тази среща днес. Не исках да се виждаме,не исках да говорим...не исках нищо. След днес се обедих още повече ,че не искам да говорим дори/ а и тя не иска вече/.
Ами да. Четох блога на Биста преди няколко дни и се замислих за...приятелството.Не зная дали можеш да отминеш някого,да го изтриеш от телефона си,от facebook, от календара си просто ей така. Не искам да я изтривам. Нека си остане там.
За себе си знам ,че няма "едно цяло" вече. И не защото съм "невинната" в случая.../колко много думи, които не очаквах днес и колко много ...неразбиране/.
И защо всички се опитват да ни ''сдобрят'', след като дори не сме се карали?! Какво толкова? С целия си егоизъм ,които имам, не желая да говоря.
Не искам да ходя на рожден ден,не искам да излизаме заедно...не искам нищо. Дали я обичам? Сигурно. Не можеш да спреш да обичаш някого просто така изведнъж...
Дали Нели беше спряла да ме обича преди-не мисля. И колкото повече хората казват,че трябва да прощавам,толкова повече в себе си се настройвам в противното.
Не, Цвети не е виновна...нито пък аз...няма виновни...
Защо всички искат да задаржат толкова много "едното цяло" цяло?
Какво значение има?