Сънят,страхът и още нещо...

искам да ме гушнеш,много...

Онзи ден сънувах една възрастна жена, която се държеше много мило с мене...Всичко привидно бе спокойно...стаята...всичко...но сърцето ми бе уплашено. На сутринта още в прегръдките му, попитах "Ти имаш ли баба?". Той отвърна спокойно "Да,защото питаш?"

И аз не знам защо го попитах... Просто целия сън бе странен... Коя бе тази жена. Знаех ,че ще се случи нещо този ден... и то се случи. Когато той ми каза какво е станало...аз отвърнах само "Зная".

Често напоследък не усещам тялото си...когато се докосна случайно,не чувствам пръстите си.

Може би трябва да спра да забравям ,че съм тук...

Снощи отново заспах сама... колко много боли ,когато се сгуша с Теди в леглото... не обичам да е тъмно и да няма никой...той знае това,но не ме взе със себе си снощи... стана ми тъжно и самотно отново... той искаше да ме прегърне, но ръцете ми го отблъснаха /както винаги,когато ме заболи/... после не зная... после оставам сама... и искам да ме догонят...

Убедих се, че той не би го сторил... дори и да иска /прекалено горд,за да го стори/.

А така искам да ме прегътне- да ме приеме близо до себе си...