четвъртък, 26 юни 2008 г.

Днес и никога преди

Сърцето е далече от света.Като кораб в открито море.Всеки ден е единствен по себе си.Различен от всичко.Мислите се преплитат и усмивката е с мене.
По ясни от всякога са очите и ръцете ми. Утре е от без значение. Запечатвам всеки миг и се смея на себе си. Няма нужда от думи. Небето е наше само няколко погледа или цяла вечност -това решава сърцето ни. . Не виждам нищо различно у себе си -само предишното щастие и обич към всичко.

Хората може никога да не порастват стига да видиш очите им .Секундите ,минутите,времето- всичко е спряло. Денят и нощта са едно цяло от цяла вечност ,а го виждам едва сега. Заспивам със слънцето и се събуждам с него.


Приказките не значат нищо. Липсват ми колелетата ,но разходките уморяват телата ни. Понякога се спираме и ръцете ни се докосват за миг. Едно цяло за част от секундата. После мислите се разминават и тръгват в различни посоки .Гласовете изчезват в нищото. Всеки заспива далеч от другия.


1 коментар:

Malko Tedi:))) каза...

Alo, madon4e!(de da te znam dali 4ete6 bylgarski bukvi:D)
Kato vleze6 v skype sledva6tiq pyt, da polu4a sms ot mtel.bg, qsno? A, taka!
Utre 6te se vra na "Syn v lqtna no6t" na Morfov(gostuva nqkv'a ruska trupa). Ta, dal Bog dobro.
Ajde, salam alekom!:D
I ti se usmihvam MNOGO!:)))))