вторник, 2 септември 2008 г.

Разпокъсани мисли

Може би се завръщам,а може би вървя напред.Понякога толкова много ми липсва,че сърцето ми се свива от мъка. Понякога спирам да мисля и вярвам ...понякога гледам напред и не виждам нищо.
Затварям очи и се връщам,затварям очи и продължавам.
Времето минава толкова бързо и същевременно мога да преброя всяка секунда от деня.
Плача и се смея.Всичко преминава през очите ми.
Толкова много съзнати реалности,неоткрити преди.
Има решения ,трудни за мислите,но лесни за сърцето ми.
След месец животът ще продължи със същия ритъм- дали е добре или не ...не зная...

...

Толкова много ми липсва.

3 коментара:

SERGE каза...

I like the picture :D

My name is somewhere beneath the rain каза...

I smell... smell... is this love, tra-la-la-la:D
You, take care, my little baby boo:D

PS:Always find your way home.
As Pumba says - Home is when your bud sits.:D H..h..h...uuug(teddy)

Niky каза...

дойде ли си вече? :) може би не съм усетил...