петък, 31 август 2007 г.

Сънят,страхът и още нещо...


искам да ме гушнеш,много...

Онзи ден сънувах една възрастна жена, която се държеше много мило с мене...Всичко привидно бе спокойно...стаята...всичко...но сърцето ми бе уплашено. На сутринта още в прегръдките му, попитах "Ти имаш ли баба?". Той отвърна спокойно "Да,защото питаш?"
И аз не знам защо го попитах... Просто целия сън бе странен... Коя бе тази жена. Знаех ,че ще се случи нещо този ден... и то се случи. Когато той ми каза какво е станало...аз отвърнах само "Зная".
Често напоследък не усещам тялото си...когато се докосна случайно,не чувствам пръстите си.
Може би трябва да спра да забравям ,че съм тук...
Снощи отново заспах сама... колко много боли ,когато се сгуша с Теди в леглото... не обичам да е тъмно и да няма никой...той знае това,но не ме взе със себе си снощи... стана ми тъжно и самотно отново... той искаше да ме прегърне, но ръцете ми го отблъснаха /както винаги,когато ме заболи/... после не зная... после оставам сама... и искам да ме догонят...
Убедих се, че той не би го сторил... дори и да иска /прекалено горд,за да го стори/.
А така искам да ме прегътне- да ме приеме близо до себе си...

понеделник, 27 август 2007 г.

От снощи...

"Някои неща няма да се променят. Навярно обичта,която искам да изпитам...която искам да изпитват ... по онзи вълшебен начин ,далеч от реалния, никога няма да дойде.
Усещам в сърцето си страх. Доста често започнах да сънувам злоба, болка, тъга... Плаша се и се събуждам в празна стая и празно сърце...
В този миг, когато усетя ръцете си върху чаршафите, усещам как нещо е спряло сърцето ми... въздуха пробожда гърдите ми...нямам глас ,но искам да извикам, да заплача... и плача понякога ...
Безсилна,по средата на тази безкрайна окръжност, от която не мога да избягам.
Липсва ми морето и онези разговори- само с него-морето и аз...
"Морето в синьо" колко исках тази книжка,а я чета едва сега... За някой неща човек просто трябва да изчака... Вълни,пясък,тишина...
Сигурно отново съм се изгубила и за това търся морето- а то е винаги на едно и също място... останало само сред толкова много хора...
Градът с толкова много улици, по които човек може да повърви... понякога ме убива.
Животът на човек може да бъде този град- с непознати и интересни улици...в които без карта и компас немунуемо ще се ИЗГУБИШ."

В тези мигове искам да е до мене... да се сгуша в прегръдката му и да забравя за всичко...
Искам да ме последва... дори и когато искам да избягам...