четвъртък, 29 май 2008 г.

3


Днес отново ме налегнаха онези мисли. Една статия в интернет ми причини болка-сякаш ме хвана за ръката и ме повлече година назад. После разглеждах снимките и стисках телефона в ръка, но номерът не беше набран. Нещо спираше сърцето да последва мига. Може би хладният глас от предния ден бе причината за това.
...
Броя дните.Извадих и куфъра дори.Приготвих книжките...не зная какво друго да взема. Днеска си говорихме със Сашко и ми стана топло. Знам, че ще има някой, на който да разказвам после. Една мисъл ме изгаря от вътре,едно силно желание да сме пак заедно всички. По някакъв неописан начин Сашко,Еми, Боби,Митко,Вили и Петя застанаха на няколко стъпала зад моето "едно цяло" от училище-като второ "едно цяло", но не толкова плътно.
...
Изгубих се в последната книга и попаднах в друг свят. Не зная на къде да продължа сега. Да последвам този приказен свят или да избера книга,по -близка до този свят.
Говорих си с Давиде и Люби. Стана ми топло и близко.

Тези дни ще се оставя вятърът да води крилете ми.

сряда, 28 май 2008 г.

Не тук


Сънувах.Сънувах и сякаш бях вътре в съня, но като на филм. Беше приказка.Виждах героите.Бяха на крачка от мене, но имаше нещо между нас,което не ме доближаваше до тях Виждах лицата им-момчето и момичето от книгата, която прочетох.Всичко се случваше реално.В друг свят. Различен.Вълшебен.
Беше сладък съм. Отварях очи и пак ги затварях.Когато всичко свърши, усетих лекота у себе си. Някак въздушна и нежна.
...

После денят започна.

понеделник, 26 май 2008 г.

Просто


Излязох с Розичка и си мислех за толкова неща. Спрях се и се огледах.
"Хей ,момиче, с колело ли идваш", отвърнах "Да". Отговорът бе "До къде сме стигнали вече-купи си кола,голяма си."
Не разбрах нито до къде бяхме стигнали, нито защо бях голяма. Отивах да си взема книжката, която ще ми покаже какво ще стане със Златния компас. Нямаше я вчера и едно усмихнато момче ми я запази...
Нещата се преобърнаха за миг. Колко малко бе всичко. Колко много са пътищата, по които можем да тръгнем. Ако нещо трябва да се случи,то се случва и ако не днес,то може би след седмица, месец, година или повече.
...
"Едни приятели бяха там през празниците.Мислех да отида с тях"
"Приятелите ти...бяхме заедно с тях"

Върнах се в момента, когато Васи ни покани на пътешествие,Лили,Камен, Цецо,Марто... как с непознати бяхме едно,една мисъл,една идея...
Не можех да си тръгна... нещо ме докосна и остана с мен
...
Всичко е свързано. Като прежда ,заплетена от коте.


неделя, 18 май 2008 г.

If I was ...




Времето върви след мене. Тичам. Хубавите моменти се преплитат с тъжните. През колко трудни мигове трябва да преминем, за да бъде достатъчно...
Липсва ми Ина... Зная ,че е с мене и винаги ще бъде някъде там. Това прочетох в тефтерчето снощи и се стоплих.
Има у мене страх, породен от следващия миг... но зная че никога няма да бъда сама. Сънувах толкова интересни неща последните дни...
Времето върви зад мене. Утре ще бъда това, което бях вчера и днес, защото нищо не може да ни промени освен ние самите. А аз не искам да бъда друга.
Снимка: photoforum.net