неделя, 11 януари 2009 г.

Не

Препрочитам последните няколко записки в блога и все още не мога да си обясня кое е онова нещо,което ме накара да спра да пиша тук.
Толкова време ли мина? Всякаш нищо не е същото и няма да бъде.
Напоследък живея в моя си свят и не давам на никой да го доближи...но от това не се чуствам тъжна.Напротив. Може би точно тази тишина успя да ми покаже колко нереални неща съм изградила край мене и съм си окрасила една моя приказка, която не съществува.
Чета повече и оставам със себе си ,колкото време поискам.Някои неща ми липсват, но не ги доближавам, а други...други са толкова далече ,че не мога да преценя дали някога съм ги искала и дали още ги искам или просто ги оцветявам в светли краски...да ,от далече е друго...мъчно...
Най-хубавото е че мисълта за ново пътуване не само ме дърпа към себе си толкова силно,но е и вратичка ,през която мога да премина...стига да го пожелая още по -силно.
.
.
.
Нещо си отиде.

2 коментара:

Теди каза...

И Уенди, ъъъ... Дани, порасна.

Ама аз и така си те харесвам, 'щото не си Го изгубила... (прошепва: вълшебството) :)

дани каза...

Хаха... Уенди...ъъъ Дани,порасна :)
Гуш за Теди