четвъртък, 15 януари 2009 г.

Два свята,две срещи

За изминалите две години...
Говорих.Говорих и се чуствах толкова свободна. Правилно ли е да замълчиш и всичко да се срине? След 2 години мълчание получих 10 минути свобода.
Навярно никога не ще бъдем приятелки,както някога. Аз ли бях или тя?Има ли значение?!
Навярно била наранена от мое действие,от моя дума...А колко плаках в отговор на нейното мълчание...
Тишина... но сега има поне малко слънце. Не слънце като в топъл летен ден,по скоро като слънцето през март. Зимните месеци минаха...
...
За сега...
Разговорът ми с Нели ме накара да се замисля за моята тишина. Какво ме кара да се скрия и да пътувам все по надалеч от "моето едно цяло"? То никога няма да е същото,но празнотата не бива да е толкова голяма.
Защо мълчат хората? Толкова ли е силна болката?
За няколко месеца съзнах,че "моето едно цяло" е нещо ново и различно...то никога няма да бъде същото...

2 коментара:

Анонимен каза...

чета думите ти малко по-късно. бегълка. пътешественичка. можеш да бъдеш толкова далеч, колкото пожелаеш. можеш да посегнеш към всеки плод на щастието и свободата.

:( каза...

Но ще е хубаво, добро и усмихнато, нали? Нали? НАЛИ?!
Обещай!!!